Една сутрин гарванът прелитал над селото и видял на прозореца на една къща парче жълто сирене. Стопанката тъкмо се била обърнала. Гарванът се спуснал, грабнал сиренето с клюна си и отлетял.
Кацнал на високия клон на един бор, доволен от себе си. „Каква закуска! – мислел си той. – Ще я изям бавно, на спокойствие, хапка по хапка.“
Но долу, под бора, минавала лисицата. Носът ѝ веднага усетил вкусната миризма. Тя вдигнала глава и видяла гарвана със сиренето в клюна. „Хм – помислила си тя. – Това сирене ще стане мое.“
Лисицата знаела, че не може да се качи на дървото. Затова решила да използва най-силното си оръжие – сладките думи. Седнала под бора, пригладила опашката си и се усмихнала.
„Добро утро, прекрасни гарване! – започнала тя. – Колко си хубав днес! Перата ти лъщят като черна коприна, очите ти блестят като звездички, а клюнът ти е най-изящният в цялата гора.“
Гарванът се наежил от гордост. Никой досега не му бил казвал такива хубави думи. Той изпънал врат и се завъртял на клона, за да го види лисицата и от другата страна.
„Само едно не знам – продължила лисицата и въздъхнала. – Щом си толкова красив, сигурно и гласът ти е най-прекрасният. Ако запееш, ще те обявя за цар на всички птици!“
Гарванът много искал да стане цар на птиците. Той забравил за сиренето, забравил за всичко. Надул гърди, отворил широко клюна си и изграчил с цяло гърло: „Гра-а-а-а!“
Сиренето полетяло надолу. Лисицата скочила и го хванала във въздуха. Всичко станало за един миг – по-бързо, отколкото гарванът успял да затвори клюна си. А лисицата се облизала и доволно помахала с опашка.
„Благодаря ти, гарване! – извикала тя отдолу. – Гласът ти наистина е силен. Но умът ти, приятелю, не е толкова голям, колкото гордостта ти.“ И весело изтичала в гората.
Гарванът останал на клона с празен клюн. Дълго гледал след лисицата и мълчал. Перата му вече не му изглеждали толкова лъскави, а утрото – толкова хубаво.
„Ех – казал си той накрая. – Сладките думи ми струваха закуската. Но поне научих нещо, което струва повече от сирене.“
От този ден, когато някой започнел да го хвали прекалено много, гарванът първо стискал клюна си здраво. И едва после слушал – внимателно и с мярка.
💡 Поука: Пази се от ласкателите — който те хвали прекалено, често иска нещо от теб.