Някога живяло едно добро и мило момиче. Майка му отдавна я нямало и баща му се оженил повторно. Мащехата довела и двете си дъщери, които били горделиви и мързеливи.
Мащехата карала момичето да върши цялата работа вкъщи. То миело подовете, носело вода и чистело огнището. Понеже вечер сядало до топлата пепел, сестрите го нарекли Пепеляшка. Но тя никога не се оплаквала и пеела, докато работи.
Един ден пристигнала покана: кралят дава голям бал, за да може принцът да си избере невеста. Сестрите подскачали от радост и седмици наред мерили рокли. А Пепеляшка им шиела панделките и им вчесвала косите.
„Може ли и аз да дойда?“ – попитала тихо тя. Сестрите се разсмели. „Ти? С тези парцали? Ти ще останеш тук да чистиш!“ И вечерта, когато каретата отпътувала, Пепеляшка седнала до огнището и заплакала.
Изведнъж в кухнята засияла светлина и пред нея се появила една усмихната жена с вълшебна пръчица. „Аз съм твоята фея кръстница – казала тя. – Не плачи, мило дете. И ти ще отидеш на бала.“
Феята поискала една тиква от градината. Докоснала я с пръчицата и тя се превърнала в позлатена карета. Шест мишлета станали бели коне, а един плъх – кочияш с мустаци. Пепеляшка гледала и не вярвала на очите си.
После феята докоснала и нея. Старата ѝ рокля станала прекрасна, синя като нощно небе и обсипана със звездички, а на краката ѝ блеснали две стъклени пантофки. „Само помни – казала феята. – Точно в полунощ магията ще изчезне.“
Когато Пепеляшка влязла в двореца, музиката спряла и всички се обърнали към нея. Принцът веднага я поканил на танц и цяла вечер не танцувал с никоя друга. Дори собствените ѝ сестри не я познали.
Вечерта летяла като на крила. Изведнъж часовникът на кулата започнал да бие: бам, бам, бам… Полунощ! Пепеляшка се сепнала, извикала „Простете!“ и хукнала надолу по стълбите.
Тя бягала толкова бързо, че едната ѝ стъклена пантофка се изхлузила и останала на стъпалата. Когато стигнала до портата, роклята ѝ отново била стара, а вместо карета на пътя лежала обикновена тиква.
Принцът намерил пантофката и обявил: „Ще се оженя за момичето, на което стане тази обувка!“ На следващия ден той обиколил цялото царство. Пантофката мерили принцеси, графини и обикновени девойки, но на никоя не ставала.
Накрая принцът стигнал и до къщата на Пепеляшка. Сестрите се напъвали и свивали пръсти, но кракът им бил твърде голям. „Има ли друго момиче в къщата?“ – попитал принцът. – „Само Пепеляшка, но тя не е за балове“ – засмяла се мащехата.
Принцът все пак я повикал. Пепеляшка седнала и пъхнала крачето си в пантофката – тя ѝ станала точно. После извадила от джоба на престилката си и другата пантофка. Всички ахнали.
Принцът и Пепеляшка се оженили и сватбата била най-веселата в цялото царство. А добрата Пепеляшка простила на сестрите си и ги поканила в двореца. Защото сърцето ѝ било по-светло и от най-красивата рокля.
💡 Поука: Добротата и скромността рано или късно биват забелязани.