Беше първият ден на декември и навън валеше пухкав сняг. Смешко и татко донесоха от мазето голямата кутия с играчките за елхата. „Тази година аз ще сложа звездата на върха!“ – обяви Смешко и подскочи от радост.
Те украсиха елхата с червени топки, сребърни гирлянди и малки дървени еленчета. Лампичките светнаха – синьо, жълто, зелено. Накрая Смешко бръкна на дъното на кутията за звездата.
Но когато я извади, лицето му посърна. Старата стъклена звезда беше пукната на две, а едното ѝ рамо липсваше. „Ох, не! – прошепна Смешко. – Без звезда елхата няма връх.“
Мама го прегърна. „Звездата може и да е счупена, но ние имаме ръце, хартия и идеи. Какво ще кажеш да си направим нова?“ Смешко избърса очи и кимна.
На следващия ден при него дойдоха зайчето Тупко и мечето Бобо. Тримата постлаха вестници на масата и извадиха картон, ножица, лепило и сребърно фолио от кухнята.
Тупко изрисува звезда с пет рамена. Бобо внимателно я изряза – езикът му стърчеше от усилие. А Смешко я облече във фолио и залепи по нея разноцветни копчета, които баба му беше дала.
„Хм – каза Смешко, като я огледа. – Не е съвсем права. Едното рамо е по-късо.“ – „Така е по-весело – засмя се Бобо. – Прилича на звезда, която ти маха.“ И тримата се кикотеха дълго.
Дойде Бъдни вечер. Баба и дядо пристигнаха със затоплени бузи и торба мандарини. Мама подреди трапезата – боб, сарми, тиква, ошав, орехи и мед. Смешко ги преброи: девет ястия. „Нечетен брой – за късмет!“ – намигна баба.
В средата на масата стоеше кръгла питка. Дядо я счупи и даде на всеки по парче. Смешко захапа своето и усети нещо твърдо. Беше лъскава паричка! „Твоят късмет за цялата година!“ – плесна с ръце баба.
След вечерята татко повдигна Смешко високо, чак до тавана. Смешко постави звездата на върха на елхата. Тя беше малко накриво, но щом лампичките светнаха, фолиото заблестя като истински звезден прах.
„Това е най-хубавата звезда, която сме имали“ – каза дядо. – „Защото е направена от приятели.“ Смешко се усмихна с най-широката си усмивка.
Късно вечерта, когато къщата утихна, Смешко погледна през прозореца. На небето светеше една ярка звезда. „Лека нощ, сестричке“ – прошепна той към нея. И заспа, докато коледната звезда на елхата пазеше стаята.
💡 Поука: Най-хубавите подаръци се правят с ръце и с обич.