Пролетта беше дошла и в двора на баба цъфтяха лалета. Смешко пристигна рано сутринта, защото днес щяха да боядисват яйца за Великден. На масата вече чакаха купички с бои – червена, жълта, синя и зелена.
Баба сложи яйцата в голяма тенджера да се сварят. „Първото яйце винаги боядисваме в червено – каза тя. – То е за здраве. Ще го пазим до следващия Великден.“
Когато първото червено яйце изсъхна, баба го взе и нежно докосна с него бузките на Смешко. „Да си червен и здрав като това яйце!“ Смешко се изкикоти – яйцето беше още топличко.
„А сега ще ти покажа една тайна“ – каза баба. Тя откъсна от двора малки листенца от магданоз и детелина. Смешко ги притисна към едно бяло яйце, а баба го уви в парче от стар найлонов чорап и го завърза.
Пуснаха яйцето в жълтата боя. Смешко нетърпеливо подскачаше около масата. Когато го извадиха и махнаха чорапа, ахна: върху жълтото яйце бяха останали бели отпечатъци от листенцата – като малки дантелени цветя!
Смешко направи още едно, и още едно. Сини с детелинки, зелени с магданоз, а едно нарисува с восъчни пастели – с усмихнато слънце и мъничък щъркел. Скоро кошничката се напълни с шарени яйца.
Докато яйцата съхнеха, кухнята замириса сладко. Мама вадеше от фурната козунак – висок, златист и мек, с ванилия и стафиди. Смешко надникна и преглътна: „Може ли само мъничко парченце?“
В неделя цялото семейство седна около празничната маса. Дойдоха и Тупко с мама си, и Бобо с баба си. Всеки си избра яйце от кошничката. Смешко взе своето жълто яйце с листенцата.
„Хайде да се чукаме!“ – извика Бобо. Тук-тук! Яйцето на Бобо се пукна. Тук-тук! И яйцето на Тупко се пукна. Яйцето на Смешко беше съвсем цяло. „Ти си борак! – засмя се дядо. – Най-здравото яйце!“
Смешко погледна към приятелите си. Бобо и Тупко се усмихваха, но малко тъжно – и двамата толкова искаха да спечелят. Смешко се замисли за миг.
После взе от кошничката две от най-шарените си яйца – синьото с детелинката и онова със слънцето. „Вземете ги – каза той. – Да се чукаме пак, и пак, и пак, докато всички станем борак!“
Масата се изпълни със смях и с тихо „тук-тук“. Накрая всички ядоха яйца и топъл козунак. А червеното яйце на баба стоеше на почетно място – да пази здравето на къщата цяла година.
💡 Поука: Радостта е по-голяма, когато я споделиш.