Два дни преди Нова година дядо почука на вратата със зачервен нос и с ножче в джоба. „Смешко, обличай се! Отиваме в гората за дрянова клонка. Ще си правим сурвачка.“
„Сурвачка ли? – учуди се Смешко. – Какво е това?“ – „Ще видиш – усмихна се дядо в мустак. – Това е клонка, с която децата пожелават здраве на големите на първи януари.“
В гората снегът скърцаше под ботушите. Дядо спря до едно ниско дърво с тъмни клонки. „Това е дрян. Той цъфти пръв напролет, още преди да се е стопил снегът. Затова казват: „Бъди здрав като дрян!“
Дядо внимателно отряза една гъвкава клонка, а Смешко я понесе към къщи като истинско съкровище. Вкъщи баба вече беше приготвила купичка с пуканки, сушени сливи, червен конец и бяла вълна.
Дядо огъна клонката, а Смешко нанизваше пуканки на конеца – една за сурвачката, една за устата. После вързаха сушените сливи, малки ябълки и пухкави кълбенца вълна. Сурвачката стана шарена и весела.
Дойде новогодишната нощ. Мама изпече баница с късмети – малки листчета, сгънати и скрити в тестото. Цялото семейство стоеше пред телевизора и броеше заедно: „Десет, девет, осем… три, две, едно!“
„Честита Нова година!“ – извикаха всички. Отвън заблестяха фойерверки – червени, златни и сини цветя по небето. Смешко се прегърна с мама, татко, баба и дядо, а после всички опитаха от баницата.
Смешко намери листче, на което пишеше „Пътуване“. „Ура! Ще ходим на море!“ – подскочи той. Баба се падна „Здраве“, а дядо – „Нова шапка“. Всички се смяха, че дядо отдавна си искаше нова шапка.
На сутринта Смешко се събуди пръв. Взе сурвачката и тихичко отиде при дядо. Потупа го леко по гърба и запя: „Сурва, сурва година, весела година! Живо-здраво догодина, догодина, до амина!“
Дядо се засмя, сякаш някой го беше погъделичкал. „Благодаря ти, юнако! Сега ще съм здрав цяла година.“ И бръкна в джоба си, откъдето извади лъскава монетка и червена ябълка.
После Смешко сурва баба, мама и татко. Всеки получи пожелание за здраве и щастие, а Смешко получи по една усмивка, бонбон и прегръдка. Джобовете му се напълниха, а сърцето – още повече.
Вечерта Смешко сложи сурвачката до леглото си. „Дядо, тази година ли ще бъда здрав като дрян?“ – попита сънено. „Като дрян, като камък и като мечка!“ – отвърна дядо и го зави.
💡 Поука: Добрите пожелания стоплят и най-студения зимен ден.