Една лятна вечер Смешко и татко излязоха на терасата с одеяло и чаша топло мляко. Небето беше тъмносиньо, почти черно, а по него, една по една, изгряваха звездите.
„Татко, колко са звездите?“ – попита Смешко. Татко се усмихна. „Толкова много, че никой не може да ги преброи. Повече от песъчинките на всички плажове на света.“ Смешко ококори очи.
„А какво са звездите? Лампички ли?“ – „Звездите са слънца – обясни татко. – Огромни, горещи слънца. Само че са толкова далече, че ни изглеждат като мънички искрици.“
„Значи и нашето Слънце е звезда?“ – „Точно така. Нашата звезда. Тя ни грее през деня, а около нея обикалят Земята и още седем планети – като деца, които тичат в кръг около майка си.“
Татко посочи една ярка точка, която не трепкаше. „Ето там, виждаш ли? Това не е звезда, а планетата Юпитер. Тя е най-голямата – в нея биха се събрали повече от хиляда Земи.“ – „Хиляда!“ – прошепна Смешко.
После татко му показа седем звезди, наредени като черпак. „Това е Голямата мечка. Хората отдавна свързват звездите с въображаеми линии и рисуват картини на небето. Тези картини се наричат съзвездия.“
Смешко присви очи. „Виждам черпака… и още една дръжка… а ето там – прилича на котка!“ Татко се засмя. „Може би това е твоето съзвездие. Нека го наречем Котката на Смешко.“
Изведнъж една светла чертичка прелетя през небето и изчезна. „Татко! Звездата падна!“ – „Това е метеор – каза татко. – Мъничко камъче от космоса, което изгаря високо във въздуха. Хората казват, че тогава можеш да си намислиш желание.“
Смешко стисна очи и си намисли нещо. Не го каза на глас, защото желанията се пазят в тайна. Но се усмихна толкова широко, че татко се досети, че е нещо много хубаво.
„Татко, а някой ходил ли е до звездите?“ – „До звездите още не. Те са твърде далече. Но хората са ходили до Луната. Астронавти с бели скафандри са вървели по нея и са оставили следи, които и досега са там.“
Смешко погледна Луната. Тя беше кръгла и сребърна, като голяма питка. „Когато порасна, ще стана космонавт – каза той. – Ще полетя с ракета и ще помахам на Земята отгоре.“
„Знаеш ли как изглежда Земята от космоса? – попита татко. – Като синьо топче с бели облаци. Космонавтите казват, че е най-красивото нещо, което са виждали. А на нея, някъде мъничко-мъничко, сме ние двамата на терасата.“
Смешко се сгуши в татко. Звездите трепкаха над тях, щурците пееха, а млякото беше станало хладко. Очите му започнаха да натежават.
„Татко – прошепна той сънено, – звездите спят ли?“ – „Не, те светят цяла нощ. Пазят съня на всички деца по света.“ – „Значи и моя“ – промълви Смешко.
Татко го пренесе в леглото и го зави. През прозореца надничаше една ярка звездичка. И Смешко заспа, сънувайки ракета, синьо топче и едно съзвездие, което приличаше на котка.
💡 Поука: Светът е огромен и чудесен, а звездите всяка нощ ни напомнят да мечтаем.