Първи юни! Смешко се събуди още преди будилника и скочи от леглото. Днес беше Денят на детето – празникът на всички деца по света. А в парка щеше да има голям празник с игри.
Татко му беше подарил ново хвърчило – жълто, с червена опашка и голяма усмихната физиономия. „Прилича на теб!“ – засмя се мама. Смешко го прегърна и не го пусна чак до парка.
Паркът беше пълен с балони и музика. Децата рисуваха с тебешири по алеите, скачаха на дама и надуваха огромни сапунени балони. Една усмихната лелка рисуваше по бузките на децата пеперуди и звездички.
Там вече бяха зайчето Тупко и мечето Бобо. На бузката на Тупко имаше синя пеперуда, а на Бобо – зелен динозавър. Смешко си поиска жълто слънце. „Сега сме тримата най-шарени!“ – засмя се Бобо.
После си направиха голяма рисунка с тебешири на алеята – къща, дъга, три приятели и едно огромно хвърчило. „Хайде да пуснем истинското!“ – извика Тупко.
Смешко затича по поляната и вятърът подхвана хвърчилото. То се издигна високо, високо, чак до облаците, и опашката му се развя като знаменце. „Лети! Лети!“ – викаха децата.
Но изведнъж силен порив на вятъра дръпна хвърчилото настрани. То се завъртя, гмурна се надолу и – шшшт! – се заплете в клоните на една висока липа. Смешко дърпаше конеца, но хвърчилото не помръдваше.
„Сега какво ще правим?“ – прошепна Смешко и усмивката му се сви. Тупко подскачаше, но не стигаше. Бобо се протегна, но клоните бяха много високо.
Тогава Тупко плесна с лапи. „Имам идея! Бобо е най-висок, аз съм най-лек. Ако Бобо ме вдигне, мога да стигна долния клон. А ти, Смешко, ще държиш конеца, за да не се заплете пак.“
Бобо вдигна Тупко високо на раменете си. Тупко се протегна, хвана опашката на хвърчилото и внимателно я освободи. Смешко тихичко отпусна конеца. И хвърчилото меко се плъзна надолу, право в ръцете му.
„Ура-а-а!“ – извикаха тримата и се прегърнаха. После пускаха хвърчилото заедно, на смени: Тупко тичаше, Бобо държеше конеца, а Смешко викаше накъде духа вятърът.
Вечерта, изморен и щастлив, Смешко каза на мама: „Това беше най-хубавият първи юни.“ – „Защо?“ – попита тя. „Защото хвърчилото го спасихме заедно“ – отвърна Смешко и заспа с усмивка.
💡 Поука: Заедно всяко нещо става по-лесно и по-весело.