Вечерта преди 15 септември Смешко не можеше да заспи. До леглото му стоеше нова синя раница, а вътре всичко беше подредено: буквар, тетрадки, линийка, гумичка и кутия с цветни моливи.
„Мамо – прошепна той, – ами ако в училище не познавам никого? Ами ако не мога да напиша буквите?“ Мама седна до него. „Утре всички първокласници ще са нови, Смешко. И всички ще се учат заедно.“
На сутринта Смешко облече бяла риза и хвана букет от жълти рози за учителката. Пред училището имаше много деца – едни с огромни раници, други с балони, а трети стискаха ръката на мама.
Тогава удари звънецът – дзън-дзън-дзън! Директорката поздрави всички, а едно момиче от четвърти клас разклати голяма месингова камбанка. „Това е първият звънец за новата учебна година!“ – обясни татко.
Учителката на първокласниците се казваше госпожа Звездева. Тя имаше добри очи и гласа ѝ звучеше като песен. „Добре дошли, мили деца! Днес започва едно голямо приключение“ – каза тя.
Смешко ѝ подаде розите и се изчерви. „Благодаря ти, Смешко – усмихна се тя. – Какви слънчеви цветя! Точно като усмивката ти.“ И Смешко усети как страхът му стана мъничко по-малък.
В класната стая всичко миришеше на нови тетрадки. Смешко седна на втория чин. До него седна едно момиче с две плитки и с раница на звездички. „Аз съм Ани – каза тя. – И аз малко се притеснявам.“
„Аз също – призна Смешко. – Но може да се притесняваме заедно. Тогава ще е наполовина.“ Ани се засмя и двамата си стиснаха ръцете като истински приятели.
Госпожа Звездева написа на дъската голяма буква А. „Това е първата буква от азбуката. С нея започват думите ананас, автобус и… Ани!“ Ани гордо вдигна ръка, а целият клас се засмя.
После всички рисуваха в тетрадките си буквата А. Буквата на Смешко излезе малко накриво, като палатка след буря. Но госпожа Звездева я погледна и сложи до нея усмихнато слънчице.
Когато часът свърши и звънецът пак удари, Смешко се изненада. „Вече ли? – попита той. – Но аз искам още!“ Ани кимна: „Утре пак ще сме заедно на чина.“
Мама го чакаше пред училището. „Е, как беше?“ Смешко разпери ръце колкото може по-широко. „Ей толкова хубаво! Научих буквата А и имам нова приятелка. Мамо, утре може ли да тръгнем по-рано?“
💡 Поука: Всяко ново начало е малко страшно и много вълнуващо.