Живели някога три прасенца – братчета. Когато пораснали, майка им казала: „Време е всяко от вас да си построи своя къщичка. Но помнете – правете я здрава!“
Първото прасенце, Хрум, бързало да си играе. Събрало сноп слама и за един час си направило къщичка. „Готово! – извикало то. – Сега мога да пея и да танцувам цял ден!“
Второто прасенце, Грух, искало малко повече сигурност, но и то не обичало да се мори. Накъсало пръчки и клонки, вързало ги с върви и до обед си построило дървена къщичка.
Третото прасенце, Квик, работило цели три дни. Носило тухли, бъркало хоросан и редяло ред по ред. Братята му се смеели: „Ела да играеш с нас!“ – „Първо къщата – отвръщало Квик. – После играта.“
Една вечер от гората излязъл гладен вълк. Почукал на сламената къщичка: „Прасенце, прасенце, пусни ме вътре!“ – „Няма да те пусна!“ – изквичал Хрум. – „Тогава ще духна и ще издухам къщичката ти!“
Вълкът си поел въздух и духнал: фууу! Сламата се разхвърчала на всички страни. Хрум изскочил и хукнал с всички сили към дървената къщичка на брат си.
Вълкът го последвал. „Прасенца, прасенца, пуснете ме вътре!“ – „Няма да те пуснем!“ – „Тогава ще духна още по-силно!“ Духнал вълкът веднъж, духнал втори път и пръчиците изпопадали като кибритени клечки.
Двете прасенца бягали така, че само петичките им святкали, и почукали на тухлената къща. Квик бързо им отворил и залостил вратата след тях. „Тук сте на сигурно място“ – казал той.
Вълкът дотичал и задухал: фууу! Духнал пак, по-силно, още по-силно. Бузите му станали кръгли като балони, но тухлената къща не мръднала нито на сантиметър.
Тогава вълкът решил да влезе през комина и се покатерил на покрива. Но Квик го чул и бързо сложил под комина голямо корито, пълно със студена вода от кладенеца.
Плис-пляс! Вълкът се плъзнал по комина и цопнал право в ледената вода. „Ууу, колко е студено!“ – изскимтял той, изскочил от коритото и избягал през вратата мокър до кости.
Тичал вълкът, докато не стигнал дълбоко в гората, и повече никога не се върнал край къщите на прасенцата. Казват, че после кихал цяла седмица и оттогава духал вече само глухарчета.
Хрум и Грух се спогледали засрамено. „Квик, научи ни и нас как се строи здрава къща“ – помолили те. И на следващия ден тримата братя заедно се захванали за работа.
Скоро до тухлената къщичка се издигнали още две – също тухлени, с червени покриви и цветя на прозорците. А вечер трите прасенца сядали заедно пред огнището и си пеели. Защото вече имали време и за игра.
💡 Поука: Работата, свършена с търпение, ни пази — а после остава време и за игра.